Шийла имаше рожден ден тази седмица и го празнува снощи. В един пъб на майкината си в общи линии. Трябваше да отида. Не бях я виждала от 4ти Юни и имах отчаяната нужда от женски gossip!
Та! Приготвих се, натоках се, наресах се, обляках се последно. Само дето този път си казах "Ралицо, дърта жена стана, време е да се научиш да ходиш на токове!". Скочих веднага в едни прекрасни обуща на ток и почнах да набивам крак из кухнята да ги разтъпча, докато се гримирам. От конския тропот явно се е събудил Чефо, който се дотътри по гащи, отвори хладилника и започна да го гледа все едно е телевизор. :))) Аз през това време облечена, напарфюмирана и наполовина гримирана продължавах да трополя из кухнята в такт три четвърти. Стефан започна да пържи яйца и аз излязох от стаята, за да не ми се омирише тоалета и после се върнах да си гримирам и другото око. Бях готова! Грабнах един чифт обувки за ходене и ги натъпках в дамската си чанта. Едва се събраха - все пак нося 42 номер. Хвърлих един последен одобряващ поглед в огледалото и изхвърчах навън. Два часа по-късно, леко накуцвайки поради пришките от новите обувки, стигнах на уреченото място. Час по-късно изсипвах коктейли в гърлото си (по два в минута), опитвайки се да замъгля болката в ходилата. А също и защото се оказах на маса с Ирландци и Шотландци, и комуникацията силно намаля! Особено когато и те напреднаха с коктейлите, и вече съвсем не им се разбираше нищо! За съжаление парите ми свършиха преди да започна да се разбирам с англосаксонците и затова реших да се пусна down town и да се видя с хора, които говорят разбираем английски. Попътувах още един час към центъра, ударих две бири, смених си обувките, подпирайки се на едно кошче за боклук (да, точно там, до кофите) и в полунощ пепеляшка си хвана последното метро и се прибра. По пътя също беше весело. На една от спирките, при отварянето на вратите, на един младеж му падна куфара от влака. Той се наведе да го вземе, но понеже беше кръкнал и той падна след куфара. Прителите му го извлачиха обратно, извлачиха и куфара, и пътуването продължи, озвучавано от гърлените звуци на този силно почерпен младеж, който повръщаше между вагоните. Ай лов дис сити, дет се вика :)))
Пак ще си обуя обувките скоро! Много ми отиват :)
No comments:
Post a Comment