слушам Bon Jovi цяла вечер и си мисля - баси, никой не прави такава музика вече. И се чудя защо съм спряла да ги слушам тия момчета - толкова пък да са яки :))

Ludwig van Beethoven in a letter to Antonie Brentano

" Good morning, on July 7
Though still in bed, my thoughts go out to you, my Immortal Beloved, now and then joyfully, then sadly, waiting to learn whether or not fate will hear us - I can live only wholly with you or not at all - Yes, I am resolved to wander so long away from you until I can fly to your arms and say that I am really at home with you, and can send my soul enwrapped in you into the land of spirits - Yes, unhappily it must be so - You will be the more contained since you know my fidelity to you. No one else can ever possess my heart - never - never - Oh God, why must one be parted from one whom one so loves. And yet my life in V is now a wretched life - Your love makes me at once the happiest and the unhappiest of men - At my age I need a steady, quiet life - can that be so in our connection? My angel, I have just been told that the mailcoach goes every day - therefore I must close at once so that you may receive the letter at once - Be calm, only by a calm consideration of our existence can we achieve our purpose to live together - Be calm - love me - today - yesterday - what tearful longings for you - you - you - my life - my all - farewell. Oh continue to love me - never misjudge the most faithful heart of your beloved.

ever thine

ever mine

ever ours"

Искам да повярвам в любовта!

Искам да поварвам в любовта! Наистина! Искам!

Да се заразя с вируса ѝ! Да съм болна от любов! Да ме тресе от любов! От любов. А не от глупост!

Ето сега. Седя си тук и се опитвам да намеря хора болни от любов, които да ме заразят и се заприказвам с един познат от мъжки пол, който наскоро се е сгодил ... Всичко е било прекрасно, крайно романтично и някак твърде показно пред цяла кръчма хора и една камара познати лица. Попитах го на колко е години избранницата му и той каза 18. Разменихме няколко шеги на тази тема и след това той веднага поясни "шегата на страна, ама се обичаме". И тогава си помислих - ако обичаш някого, не ти трябва публика да аплодира годежа ви. Не ти трябва да убедиш някого, че макар булката ти да е все още в училище, вие наистина ама наистина се обичате. А защо пък ти трябва да кажеш "дадох си сметка, че мога да живея с нея".

Нe тряба ли да кажеш – "не искам да живея без нея" или "не мога да живея без нея", или дори "няма смисъл да живея без нея", вместо „дадох си сметка, че мога да живея с нея”. Тази дефиниция направо ме разболя. За съжление не от любов. : )

А може пък човекът просто да не е намерил точните думи. А може и да му е трябвала публика и одобрение. И може пък наистина, шегата на страна, да се обичат.

Искам да повярвам в любовта ... искам : )

За Кака От Ваня Щерева

СТИХОТВОРЕНИЕ

Да се обичаме по Лондонските улици,

такива съвършено непознати и ухилени

и всички бъдещи за флирт приумици

да бъдат само част от наш'те минали.

Разказвай ми неща, които вече зная.

Ще слушам до побъркване и все едно не знам.

Мълчи да ти разкажа нещо аз накрая.

Седни до мен на този стар диван.

Да ти призная ... че отдавна тихо скиташ

в главата ми подута от ненужно население.

Подхлъзваш се, изправяш се, препъваш се, залиташ.

И само твоето движение

твори във мен вълнение.

И моля ти се вече да ме срещнеш.

Не може да не се познаваме със теб.

Да бъдеш свестен,

честен,

да ми креснеш,

да ме стреснеш...

Да те привличам,

да си личен

(обратно на безличен),

да те обичам,

да можеш да ме разпознаеш,

защото аз вече го направих първа,

да престанем да се влюбваме къде ли не с лимит,

и после пак едно и също,

да гледаме какво дават по телевизията,

дори да е нищо интересно,

а то винаги е такова,

ние да го оцвети мс прегръдката си,

и да вземем вече да се срещнем,

(май го казах по-рано),

и да свърши това стихотворение,

че и то вече на нищо не прилича...

...

"Фасове", Ваня Щерева

High Hills/Heels, Cocktails ... и още нещо ;-)

Шийла имаше рожден ден тази седмица и го празнува снощи. В един пъб на майкината си в общи линии. Трябваше да отида. Не бях я виждала от 4ти Юни и имах отчаяната нужда от женски gossip!

Та! Приготвих се, натоках се, наресах се, обляках се последно. Само дето този път си казах "Ралицо, дърта жена стана, време е да се научиш да ходиш на токове!". Скочих веднага в едни прекрасни обуща на ток и почнах да набивам крак из кухнята да ги разтъпча, докато се гримирам. От конския тропот явно се е събудил Чефо, който се дотътри по гащи, отвори хладилника и започна да го гледа все едно е телевизор. :))) Аз през това време облечена, напарфюмирана и наполовина гримирана продължавах да трополя из кухнята в такт три четвърти. Стефан започна да пържи яйца и аз излязох от стаята, за да не ми се омирише тоалета и после се върнах да си гримирам и другото око. Бях готова! Грабнах един чифт обувки за ходене и ги натъпках в дамската си чанта. Едва се събраха - все пак нося 42 номер. Хвърлих един последен одобряващ поглед в огледалото и изхвърчах навън. Два часа по-късно, леко накуцвайки поради пришките от новите обувки, стигнах на уреченото място. Час по-късно изсипвах коктейли в гърлото си (по два в минута), опитвайки се да замъгля болката в ходилата. А също и защото се оказах на маса с Ирландци и Шотландци, и комуникацията силно намаля! Особено когато и те напреднаха с коктейлите, и вече съвсем не им се разбираше нищо! За съжаление парите ми свършиха преди да започна да се разбирам с англосаксонците и затова реших да се пусна down town и да се видя с хора, които говорят разбираем английски. Попътувах още един час към центъра, ударих две бири, смених си обувките, подпирайки се на едно кошче за боклук (да, точно там, до кофите) и в полунощ пепеляшка си хвана последното метро и се прибра. По пътя също беше весело. На една от спирките, при отварянето на вратите, на един младеж му падна куфара от влака. Той се наведе да го вземе, но понеже беше кръкнал и той падна след куфара. Прителите му го извлачиха обратно, извлачиха и куфара, и пътуването продължи, озвучавано от гърлените звуци на този силно почерпен младеж, който повръщаше между вагоните. Ай лов дис сити, дет се вика :)))

Пак ще си обуя обувките скоро! Много ми отиват :)

Erykah was not THAT great

На 24ти юли ходих на концерт на Ерика Баду в Лондон.

Беше изключително незадоволително.

Започна се с чакане, продължи се с чакане и се завърши с изнизване преди края.

Подгряваща банда нямаше. Нямаше и подгряваща певица, ни певец, ни нищо. Имаше един подгряващ човечец, който пускаше някакви подгряващи парчета. Произволни. Само дето не бяха си подгрели правилно техниката преди това. И вместо музика се чуваше някакъв гъгнещ тътен. И мозъкът ми тътнеше в един момент. Това всичко, разбира се, се изтърпя от нетърпеливо чакащите фенове. До края на втория час. И до започването на концерта, час след тези два мъчителни гъгнещи първи два часа, вече всички освиркваха мощно. Какво и кого - не беше много ясно, защото сцената беше празна. Дори и човечеца с гъгнещата музика изчезна по едно време. Ама хората си дюкаха раздразнени.

Както и да е - изчака ни се чакането и най-после се почна.

Ерика пее ... много пее ... там спор няма! Но не направи весело! Някак сякаш я мързеше.

Пусна няколко шеги и спря до там. За сметка на това публиката се опита да направи весело и пя, танцува, радва се ... известно време и след това и тя спря. Аз пях, танцувах и после и аз спрях. Някак и мен ме домързя. :)

И си тръгнах, много преди края на концерта. И не бях единствената.

How to do an Outside Turn as a couple - Salsa

How to do an Inside Turn - Salsa