Искам да повярвам в любовта!

Искам да поварвам в любовта! Наистина! Искам!

Да се заразя с вируса ѝ! Да съм болна от любов! Да ме тресе от любов! От любов. А не от глупост!

Ето сега. Седя си тук и се опитвам да намеря хора болни от любов, които да ме заразят и се заприказвам с един познат от мъжки пол, който наскоро се е сгодил ... Всичко е било прекрасно, крайно романтично и някак твърде показно пред цяла кръчма хора и една камара познати лица. Попитах го на колко е години избранницата му и той каза 18. Разменихме няколко шеги на тази тема и след това той веднага поясни "шегата на страна, ама се обичаме". И тогава си помислих - ако обичаш някого, не ти трябва публика да аплодира годежа ви. Не ти трябва да убедиш някого, че макар булката ти да е все още в училище, вие наистина ама наистина се обичате. А защо пък ти трябва да кажеш "дадох си сметка, че мога да живея с нея".

Нe тряба ли да кажеш – "не искам да живея без нея" или "не мога да живея без нея", или дори "няма смисъл да живея без нея", вместо „дадох си сметка, че мога да живея с нея”. Тази дефиниция направо ме разболя. За съжление не от любов. : )

А може пък човекът просто да не е намерил точните думи. А може и да му е трябвала публика и одобрение. И може пък наистина, шегата на страна, да се обичат.

Искам да повярвам в любовта ... искам : )