За Кака От Ваня Щерева

СТИХОТВОРЕНИЕ

Да се обичаме по Лондонските улици,

такива съвършено непознати и ухилени

и всички бъдещи за флирт приумици

да бъдат само част от наш'те минали.

Разказвай ми неща, които вече зная.

Ще слушам до побъркване и все едно не знам.

Мълчи да ти разкажа нещо аз накрая.

Седни до мен на този стар диван.

Да ти призная ... че отдавна тихо скиташ

в главата ми подута от ненужно население.

Подхлъзваш се, изправяш се, препъваш се, залиташ.

И само твоето движение

твори във мен вълнение.

И моля ти се вече да ме срещнеш.

Не може да не се познаваме със теб.

Да бъдеш свестен,

честен,

да ми креснеш,

да ме стреснеш...

Да те привличам,

да си личен

(обратно на безличен),

да те обичам,

да можеш да ме разпознаеш,

защото аз вече го направих първа,

да престанем да се влюбваме къде ли не с лимит,

и после пак едно и също,

да гледаме какво дават по телевизията,

дори да е нищо интересно,

а то винаги е такова,

ние да го оцвети мс прегръдката си,

и да вземем вече да се срещнем,

(май го казах по-рано),

и да свърши това стихотворение,

че и то вече на нищо не прилича...

...

"Фасове", Ваня Щерева