Из мемоарите на един job seeker в Лондон ... търсенето продължава

Преди няколко дни получавам смс от един приятел, че барът, в който киснат редовно по време на и след работа, спешно набира персонал. Та говорил с мениджърката, понеже се познават и в общи линии ме пробутал. Написах аз е-майл и тя ми каза да дойда в Петък (вчера) на пробна смяна. Петъчна смяна в лондонски бар си е яко бойно кръщене. Без значение - засилвам се, защото пари нема и децата мислят паркета за фафли! Отварям хладилника - какво ли няма вътре - яйца няма, месо няма, сирене няма - абе нищо няма! :)) както и да е - отплеснах се нещо ... Та отивам и се оказва, че почвам на първо време като събирач на празни чаши ... Барът е голям, на два етажа. Има и голяма тераса. И моите задължения в общи линии са да събирам празните чаши и бутилки от масите, да проверявам за заспали и припаднали в тоалетната дами. А също и да помитам счупени стъкла, ако някои си отърве пиенето, та да не се заколи на собствени разноски нали. Започвам да препускам аз по етажите и въпреки че на третия час крачката ми се гънат като асми, успявам да поддържам добра скорост и всички са много доволни.

И аз бяха страшно доволна - всеки пиян мъж в тоя бар беше решил да ме заговаря. Не мога, казвам, да говоря сега - на работа съм! Те обаче са нахални и някак моето безразличие ги настървява. Някакъв даже ме хвана за прекрасното дупе и почна да ми говори на полски. Не пич, не говоря полски и тая ръка мисля да я счупя всеки момент, ако не я махнеш оттам. Това не било много любезно от моя страна, казва човека с полския. Ми ей на - такава съм една нелюбезна с непознати, дето се държат за задника ми. После среща твърдия ми поглед и казва, че много се извинява - бил се припознал - дали в мен или в задника ми - не стана ясно.

Иначе не мога да се оплача - 10 момчета персонал - всички се суетят около мен. Главният барман, който го раздава някакъв мениджър също, е албанец. Него го знам от преди година, когато бяхме на някакво парти в същия бар и той толкова ме хареса, че даже изпрати шампанско на нашата маса. Само дето приятелката му седеше на бара през цялото време - готино, знам.

Завърших си смяната и си тръгнах смазана. След което прекарах 2 часа, сменяйки нощни автобуси да се прибера. И реших да не се върна повече :)) Малко съм дъртичка за гирултия и пияници ...