Точно 90 дни, откакто съм безработна и 67, откакто започнах да си търся активно работа.
Търся си работа в Лондон. Това е един прекрасен град! Град на етносите. На движението. Град на светлините. Град, който не спи. Един град, в който всичко е възможно. Възможно е дори да отидеш на интервю в българска фирма. Интервю, което да преобърне мирогледа ти. Интервю, което да те накара да искаш да бягаш много бързо. Интервю, което да те накара да искаш да извършиш жестоки, садистични неща с присъстващите с цел естествен подбор! Интервю, което за пореден път да докаже, че българите са племе костеливо. Племе, което оцелява ... на всяка цена. Племе страшно, което тъпче, мачка, коли и беси. Племе просто и първобитно. И както Антон страшимиров е написал нейде човека - "Клаха народа си, както и турчин не бе го клал"... Няма да цитирам, няма и да си губя времето (още веднъж днес) и да преразкажа разговорът ми с моя сънародик. Само ще кажа, че обичам семейството си и приятелите си в България. И се гордея с тях! Гордея се със стоицизма им и героизма им! Аз срещам такива хора веднъж в годината! А те - всеки ден!
3 comments:
Sad, but true, дет' са казали Металика!
Племе просто и първобитно... nedei s lo6o - ne e lo6o da iska6 kokala na blijniq si, nito kryv4icata mu ... vse pak "i teq hora deca hranqt" (dano ne stanat kato tqh). No ne e prosto tova pleme - vij, firma dyrjat :)))
e ... mozhe bi zvucha malko extremno, no bqh nabrala mnogo :)
Post a Comment